Представете си петно от суров петрол, което покрива площ от близо 390 квадратни километра. Това не е сценарий от апокалиптичен филм, а реалността, с която в момента се сблъскват водите край бреговете на Оман. Мащабът на замърсяването е стряскащ и поставя под риск една от най-богатите морски екосистеми в региона.
В центъра на тази екологична драма стои танкерът „Карълайн Безенги“. Корабът, превозващ руски суров петрол, претърпя сериозни технически проблеми още на 8 юни край йеменското пристанище Мукала. След кратък сигнал за възможен взрив на борда и последното му проследяване на 11 юни, плавателният съд буквално изчезна от публичните радари, оставяйки след себе си само токсична следа.
Този инцидент е класически пример за опасностите, носещи се от т.нар. „сенчест флот“. Това са стари, често лошо поддържани кораби, които Русия използва за заобикаляне на западните санкции. Когато плавателните съдове оперират извън стандартните системи за застраховане и контрол, рискът от катастрофи се увеличава многократно, а цената за това се плаща от природата.
Особено тревожна е локацията на разлива – районът на островите Халаният в губернаторството Дхофар. Сателитните изображения показват, че петролното петно се разпростира към континенталната част на Оман, като е разположено на едва седем километра от брега. За местното биоразнообразие, птиците и рибните ресурси това е истински кошмар.
Иронията на ситуацията е, че екологичната катастрофа в Оман е пряк, макар и индиректен, резултат от геополитическите конфликти далеч от Арабско море. Войната в Украйна и последвалите санкции промениха маршрутите на петрола, изтласквайки го към по-рискови превози с несигурни кораби.
В момента оманските власти се борят с времето и теченията, за да предотвратят достигането на нефта до плитките крайбрежни зони. Ако това се случи, възстановяването на местообитанията може да отнеме години, а щетите да станат необратими. Светът отново вижда, че когато политиката и икономиката пренебрегват безопасността, океанът винаги поема тежестта.