Преди време в резиденция „Бояна“ се проведе дискусия, която остава актуална и днес. Идеята, лансирана от държавното ръководство, за въвеждане на единни учебници по история, литература и география, предизвика остра съпротива сред академичната общност. Според изтъкнатия историк академик Иван Илчев, подобен подход е не просто образователна реформа, а директен опит за връщане към тоталитарните практики от времето преди 1989 година.
В своя анализ на ситуацията, академик Илчев подчертава, че налагането на единна истина чрез задължително учебно съдържание е инструмент за контрол, характерен за диктатурите. Целта на подобни инициативи често се маскира като „патриотично възпитание“, но в действителност ограничава критичното мислене на учениците и ги превръща в обекти на идеологическа обработка, вместо в мислещи личности.
Основен проблем според учения е и ролята на издателствата, които в момента доминират пазара, измествайки фокуса от авторските колективи. Той посочва, че качеството на учебното съдържание трябва да се определя от професионалните качества на авторите, а не от корпоративни интереси или политически конюнктури, които се стремят да „владеят миналото“, за да контролират бъдещето.
Академик Илчев припомня, че българската просветна традиция след Освобождението е била много по-либерална, позволявайки съществуването на различни учебници с разнообразни гледни точки. Връщането към унифицираните учебни помагала би било стъпка назад, която ще вдъхне подозрение у подрастващите, вместо да изгради у тях трайна любов към знанието.
В модерния свят, където информацията е достъпна от множество канали, опитът да се наложи единствен източник на истина е обречен на провал. Образованието трябва да подготвя младите хора за многообразие, като ги учи как да се ориентират в сложния поток от данни, а не просто да възпроизвеждат спуснати отгоре тези.
В заключение, историкът призовава за изграждане на гражданска нация, която включва всички етнически и културни общности, живеещи в България. Според него, само чрез насърчаване на съмнението, търсенето и критичния анализ можем да се надяваме на едно по-равноправно бъдеще в рамките на европейското семейство.