Скопие отново стана арена на агресия, този път насочена директно към българските дипломатически автомобили. Палежът на колите на търговския представител и военното аташе не е просто единичен инцидент, а тревожен сигнал за системно насаждана омраза в съседната държава.
Според Красимир Каракачанов, коренът на проблема се крие в десетилета на култивирана враждебност, която се предава чрез учебниците. Когато българите са представяни като „варвари“ или „татари“, подобни ексцесии стават почти неизбежни, превръщайки се в логичен резултат от официалната политика на Скопие.
Реакцията на България досега се определя като твърде мека. Необходимо е незабавноно и категорично осъждане на тези терористични актове чрез обща декларация на парламента, както и ясен сигнал към партньорите ни в НАТО и Европейския съюз.
Въпросът за членството на Северна Македония в ЕС не трябва да бъде разглеждан само през призмата на политическите компромиси. Рискът е България да допусне в Съюза „Троянски кон“ – държава с открито враждебен на съседите си курс, която може да създава вътрешни проблеми дори след интеграцията. Признаването на българското малцинство в Конституцията остава ключов и непреклонен императив.
Най-мрачната прогноза обаче е сравнението с глобалните конфликти. Симптомите в отношенията между София и Скопие напомнят на развитието на събитията между Украйна и Русия, където взаимното недоразумение и агресията водят към точка, от която няма лесно връщане.
В по-широк геополитически план, ситуацията се допълва от нестабилността в Русия, където общественият натиск може да притисне Кремъл към още по-радикални стъпки, както и от променящата се хегемония на САЩ, чиито дипломатически победи пред Иран изглеждат все по-спорни.