Представете си, че планирате бюджет за домакинството си от 1000 лева, но поемате ангажименти за 1600 лева. Точно такъв е мащабът на финансовия хаос, разкрит в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Според шокиращ одит на Сметната палата, ведомството е поело задължения за над 18,2 милиарда лева, докато разполага с едва 11,4 милиарда лева. Тази пропаст от 6,8 милиарда лева, или близо 60% преразход, не е просто грешка – тя е бомба със закъснител, която застрашава пътната мрежа на България и финансовата стабилност на държавата.
Одитът, обхващащ периода от началото на 2020 г. до средата на 2026 г., рисува мрачна картина. Задълженията на АПИ не само надхвърлят наличния ресурс, но и обвързват държавния бюджет за повече от десетилетие напред. Това означава, че плащанията към строителните фирми са обречени на забавяне, а изпълнението на жизненоважни пътни проекти е под въпрос, създавайки прецедент за бъдещи финансови затруднения.
Как се стигна дотук? Ключът е в допълнителните споразумения. От 213 договора за поддържане на пътищата, 139 са били „коригирани“ с анекси за колосалните 5,6 милиарда лева – увеличение от 78% над първоначалната им стойност. Подобна е ситуацията и при новото строителство и основните ремонти, където милиарди са добавени чрез допълнителни дейности. Най-фрапиращият случай е договор, чиято стойност от 18,7 милиона лева е набъбнала до почти 396 милиона лева, като 98,6% от тези средства са отишли за дейности, различни от първоначално договореното текущо поддържане. В резултат на забавени плащания, АПИ е платила над 6,9 милиона лева лихви и съдебни разноски – пари на данъкоплатците, изгубени заради лошо управление.
Проблемите не спират дотук. Одитът разкрива и хаос в индексациите заради инфлацията, като 56 спогодби за близо 1,1 милиарда лева са сключени, често без осигурено финансиране, а някои дори по вече прекратени договори. Документи за извършена работа са оставали неодобрени с години, липсват ясни критерии за приоритет на плащанията и максимални срокове за одобрение. Това води до абсурдни счетоводни корекции за 1,5 милиарда лева в отчета на регионалното министерство само за 2025 г., отразяващи вече възникнали, но неотчетени разходи.
На практика липсва единна система за проследяване на документите, което създава предпоставки за повтаряне на възлагания и плащания за една и съща работа. Непълни данни за вложените материали и тяхното качество допълнително затрудняват контрола. Сметната палата е отправила 10 препоръки и 5 подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ, но остава въпросът дали тези мерки ще са достатъчни, за да извадят агенцията от дълбоката финансова яма, в която е попаднала.