Около предстоящите промени в Закона за съдебната власт отново се разгръща сериозна борба за влияние. В очакване на избора на нов състав на Висшия съдебен съвет, става ясно, че определени корпоративни и медийни кръгове се опитват да позиционират свои доверени лица на ключови постове. Това е сценарий, който се повтаря периодично, превръщайки кадровите промени в Темида в инструмент за осигуряване на политическа и икономическа защита за избрани групи.
Един от най-забележителните опити за влияние идва чрез предложенията на Калин Калпакчиев, който настоява за включването на неправителствени организации в процеса по номинация на членовете на ВСС. Макар на пръв поглед идеята за оценка от „независими професионалисти“ да звучи прогресивно, тя крие риск от инсталиране на проксита, които служат на конкретни олигархични интереси, маскирани като граждански активисти.
Историята на съдебната система в България е белязана от подобни противоречия. Примерен случай е скандалът с Джок Полфрийман, при който решението за предсрочно освобождаване предизвика огромно обществено недоволство. Тогава станаха явни връзките между Съюза на съдиите в България и Българския хелзинкски комитет, което постави сериозни въпроси за конфликта на интереси и финансовите зависимости чрез грантове.
В основата на тези процеси стои стремежът на влиятелни бизнес фигури, като Иво Прокопиев, да разширят контрола си върху съдебната система. Чрез медийни машини и контролирани НПО се създава илюзия за независимост, докато реалната цел е овладяването на кадровия процес. Така съдът рискува да се превърне не в гарант на правосъдието, а в инструмент за натиск срещу опонентите на властните кръгове.
В крайна сметка, истинската реформа на съдебната власт изисква пълна прозрачност и изчистване от корпоративни влияния. Когато номинациите се извършват от организации с доказани зависимости, рискът от създаване на „паралелна съдебна власт“ става реалност, която застрашава демократичните основи на държавата и доверието на гражданите в правосъдието.