Инфлацията е като невидим крадец, който всеки ден бърка в джоба на всеки българин. Докато потребителите усещат тежестта на растящите цени при всяко посещение в магазина, публичното пространство е изпълнено с политически дебати и обещания, които често изглеждат откъснати от реалността. Лидерът на „Непокорна България“, Корнелия Нинова, наскоро алармира, че въпросът с цените е излязъл извън контрол, превръщайки се в „истерично крещене от екрана“ без никакъв осезаем резултат. Напротив, цените продължават своя възход.
Правителствените инициативи до момента, като „кошница с грижа“, „табло на срама“ и опитите за установяване на „справедлива стойност“, изглежда не успяват да обуздаят проблема. Шест месеца анализи, последвани от шест месеца проверки – този цикъл не само не дава резултати, но и създава усещане за безпомощност сред гражданите. Критиката е насочена и към неефективния пиар, който не може да замести реалните действия. Особено остро се поставя въпросът за позицията на г-жа Манолова, която преди да бъде назначена в Комисията за защита на потребителите, на 09.02.2025 г. е внасяла закон за таван на надценките. Сега, с пълната власт в ръцете си, тази идея е загърбена, а хората продължават да виждат високите цени всеки ден, без нужда от „табелки“.
С 131 депутати в парламента, управляващите имат възможността да предприемат бързи и решителни мерки. Вместо празни приказки, е време за конкретни действия и резултати. Ето пет ключови области, в които са необходими незабавни промени, за да се обърне тенденцията:
Първо, спешно намаляване на ДДС върху основните хранителни стоки. България остава с 20% ДДС, докато европейските ни партньори често прилагат ставки от порядъка на 6%. Това прави българските продукти неконкурентоспособни и оскъпява потребителската кошница. Второ, намаляване на акциза върху горивата. Високите цени на бензина и дизела се отразяват пряко върху цената на всяка стока, транспортирана в страната, създавайки верижна реакция на поскъпване.
Трето, драконовски мерки по границите с трети държави. Нелегалният внос на храни с фалшиви фактури подбива пазара и компрометира качеството. Необходим е строг контрол за защита на българските производители и потребители. Четвърто, въвеждане на хранителни ваучери за най-уязвимите групи от населението. Тези ваучери следва да са предназначени изключително за закупуване на български стоки, подкрепяйки едновременно нуждаещите се и родното производство.
Накрая, но не на последно място, е нужна дългосрочна програма за възраждане и увеличаване на българското селскостопанско производство. Това включва инвестиции в напоителни системи, субсидии, базирани на произведен килограм продукция, и гаранции за изкупуване на реколтата. Само така можем да постигнем продоволствена сигурност и да намалим зависимостта от внос, който често е по-скъп и с неясен произход.
Прогнозите за бъдещи конфликти, свързани с храна и вода, изглеждат все по-реални. В този контекст, бездействието или неадекватните реакции на управляващите могат да имат катастрофални последици. Ако не бъдат предприети ефективни мерки, социално-икономическите протести ще бъдат не само оправдани, но и неизбежни, помитайки всяко управление, което не е в състояние да осигури елементарна стабилност и благополучие за своите граждани. Всеки ден без резултати е огромна щета за държавата и хората.