Студиото на bTV се превърна в истински икономически ринг, където сблъсъкът на визиите за финансовото бъдеще на България беше по-горещ от летната жега. В центъра на спора бяха фундаментално различни подходи за справяне с бюджетния дефицит и въпросът дали пътят към еврозоната е „клуб на богатите“ или просто нова форма на зависимост.
Ваня Григорова предложи радикални стъпки за балансиране на сметките, като постави под въпрос задължителния характер на частните пенсионни фондове. Според нея, ако тези милиарди не се отвеждат автоматично там, държавата би могла значително да намали нуждата си от външни заеми. Другото ѝ предложение – премахване на максималния осигурителен доход – би впомпало допълнителни 5 милиарда лева в бюджета, което според нея е необходима и смела стъпка.
От другата страна на масата Левон Хампарцумян и Михаил Кръстев предложиха различна диагноза. Тяхно мнение е, че проблемът не е в липсата на приходи, които в момента са рекордни, а в разходната част и счупените модели на автоматизация. Хампарцумян подчерта, че България е пълноправен член на ЕС и че разглеждането на еврозоната като загуба на суверенитет е погрешно, призовавайки за повече професионализъм и по-малко пропаганда.
Финансовите рискове обаче са реални и сериозни. Михаил Кръстев обърна внимание на опасностите от процедурата по свръхдефицит. Той обясни, че цената не е само в потенциалната глоба от 60 милиона евро, а в много по-скъпия държавен дълг. Когато инвеститорите виждат държава в свръхдефицит, те изискват по-високи лихви, което може да струва на България над 300 милиона евро годишно.
Спорът завърши с остър обмен на реплики относно социалната справедливост и заплатите в публичния сектор. Докато Григорова настоява за по-справедливо разпределение и по-високи осигуровки за държавните служители, Кръстев уточни, че трябва да се прави разлика между общия публичен сектор и тесния кръг от държавни чиновници.