Европейският съюз се изправя пред нов вътрешен разлом, този път свързан с разпределението на финансовите ресурси в новия седемгодишен бюджет. В центъра на спора е опитът на Европейската комисия да наложи строги условия за получаването на средства, като обвърже редовните плащания с изпълнението на конкретни реформи.
Реакцията е бурна и бърза – коалиция от 10 държави, сред които тежеловеси като Франция, Италия и Испания, категорично отхвърлят този подход. Към тях се присъединяват и Полша, Унгария и Малта, създавайки сериозен фронт на съпротива срещу предложенията на Брюксел.
Официалното оправдание на Комисията е, че подобен механизъм ще стимулира по-бедните региони да модернизират икономиките си и да постигнат по-добри резултати в дългосрочен план. Идеята е парите да не бъдат просто раздадени, а да служат като лост за реална промяна.
Критиците обаче виждат в това нещо съвсем различна стратегия. Според дипломати от страните-опоненти, истинската цел е дискретното забавяне на финансовите потоци към по-слабите икономики, което създава допълнително политическо напрежение.
С наближаването на крайния срок за приемане на бюджета, атмосферата става все по-напрегната. В опит да се избегне пълен импаси, някои от лидерите на ЕС вече търсят компромисни формули, които да смекчат условията за плащане, без да се отказват напълно от идеята за реформи.
