Икономическата реалност за българските производители на храни става все по-сурова, докато големите търговски вериги продължават да диктуват правилата на пазара. Скорошният сблъсък между Комисията за защита на конкуренцията и един от най-големите играчи в сектора, завършил със санкция от над 75 милиона евро, повдигна завесата над практиките, които изтласкват местните бизнеси до ръба на фалита. Според Жельо Бойчев, член на антимонополния орган, ситуацията е критична, тъй като добавената стойност в сектора се разпределя по начин, който облагодетелства единствено търговеца.
В основата на проблема стои системният икономически натиск, който принуждава производителите да продават своите стоки на цени, които често са под реалната им себестойност. Този механизъм за изкуствено повишаване на конкурентоспособността на веригите се постига чрез агресивни годишни преговори за намаляване на доставните цени. Когато даден артикул престане да носи желаната свръхпечалба за търговеца, той просто бива изваден от асортимента и заменен с нов, оставяйки доставчика в безизходица.
Анализът на КЗК разкрива, че подобно поведение не е изолиран случай, а по-скоро устойчив модел на работа. Веригата е била обект на проверки и производства през различни периоди, включително за злоупотреба с господстващо положение още през 2015 година. Въпреки че наложената глоба от близо 76 милиона евро изглежда рекордна за пазара у нас, тя всъщност е далеч под законовия максимум от 5% от годишния оборот. Това показва, че регулаторът се опитва да балансира между строгостта и методическата точност.
Сравнението с международния опит дава допълнителен контекст на събитията у нас. Подобни казуси в страни като Франция и Полша са завършвали с глоби, надхвърлящи стотици милиони евро. Въпреки сериозността на обвиненията и наложените мерки, последната дума ще има съдебната система, която трябва да потвърди или отмени решението на регулатора. Дотогава обаче българските производители остават в капана на пазарните структури, които изсмукват техните ресурси.
Въпросът за оцеляването на местното производство остава отворен. Когато икономическата полза се премества изцяло към крайния разпространител, веригата на доставки става неустойчива. Без реална защита на конкуренцията и справедливи търговски отношения, потребителите рискуват в дългосрочен план да загубят достъп до качествени местни продукти за сметка на корпоративни печалби.
