Визитата на Урсула фон дер Лайен в Скопие не е просто поредното дипломатическо посещение, а кулминация на нейната обиколка в Западните Балкани. Срещите с премиера Християн Мицкоски и президента Гордана Силяновска-Давкова подчертават критичния момент, в който се намира европейската интеграция на Северна Македония.
В центъра на напрежението остава сложният диалог с България. Правителството в Скопие търси нов подход, като настоява Брюксел да поеме ролята на активен посредник в разговорите. Премиерът Мицкоски дори предлага участие на НАТО, за да се гарантира обективност и прозрачност в решаването на споровете между двете съюзни държави.
Цената за напредък към ЕС обаче остава ясна и категорична. Брюксел очаква Скопие да изпълни ангажимента си за конституционни промени, които да гарантират правата на всички национални малцини, включително и на българите. Без тези стъпки, завършването на началната фаза на преговорите остава блокирано.
Паралелно с това, в Скопие се разраства тревога от възможността страната да бъде избутана на заден план. Докато се говори за специални пътни карти за Украйна, Молдова, Албания и Черна гора, македонското правителство изисква яснота дали и те ще бъдат част от подобен ускорен план за интеграция.
Вътрешната политическа сцена в страната също е раздирана. Опозицията в лицето на СДСМ обвинява управляващите в риск от изолация, докато „Алиансът за албанците“ настоява за конкретни срокове и публичен план за реформи в съдебната система и борбата с корупцията.
Макар процесът на скрининг да е приключил миналата година, пътят към първия преговорен клъстер остава осеян с препятствия. Северна Македония запазва статута си на кандидат, но реалният успех зависи от способността на Скопие да балансира между вътрешните политически натиски и строгите изисквания на Европейската комисия.