Европейската комисия постави България под сериозен мониторинг, като стартира пет отделни наказателни процедури заради неизпълнение на ключови европейски директиви. Администрацията в Брюксел изисква спешни законови промени в страната, за да се синхронизират националните норми с общите стандарти на Общността.
Първата група нарушения е свързана с борбата срещу прането на пари. България, заедно с още 17 държави, не е въвела в срок правилата за прозрачност на действителните собственици на фирми. Целта на тези европейски изисквания е да се осигури сигурност на финансовите пазари и достъп до информация за правоприлагащите органи, което е от критично значение за доверието на инвеститорите.
Друг сериозен фокус на Брюксел е контролът върху наркотичните вещества. България е сред осемте страни, които не са адаптирали законодателството си към новите психоактивни субстанции като 2-MMC, NEP и 4-BMC. Уеднаквяването на тези мерки е жизненоважно за ефективното трансгранично сътрудничество срещу трафика на дрога.
По отношение на правата на потребителите, страната ни е в списъка на държавите, които не са приложили новите правила за правото на поправка. Тези регулации дават възможност на гражданите да ремонтират техника като смартфони и хладилници дори след изтичане на гаранцията, което е насочено и към намаляване на отпадъците.
Екологичните норми също са обект на санкции. България е част от общата процедура срещу всички членки на ЕС заради забавяне на правилата за промишлено замърсяване, които включват обезщетения за вреди върху здравето. Същевременно, страната ни не е въвела и изискванията за пазара на водород и възобновяеми газове, чийто краен срок изтече в началото на август.
Европейската комисия дава двумесечен гратисен период на София, за да представи адекватни отговори и да коригира законодателните пропуски. В противен случай, страната ни рискува преминаване към следващи етапи на наказателните процедури, които могат да доведат до сериозни санкции.