Новите жилищни сгради в България се превърнаха в истинско злато през последното десетилетие. Последните данни на Евростат разкриват стряскаща статистика – страната ни заема първото място в целия Европейски съюз по ръст на строителните разходи за периода между 2015 и 2025 година. Увеличението от над 166% поставя България в уникална и не особено завидна позиция спрямо останалите държави членки.
Докато средният ръст за Европейския съюз е фиксиран на 48,2%, българският пазар е преминал през истинско изпитание. За сравнение, в страни като Италия и Гърция поскъпването е едва около 17%, което показва огромната пропаст в икономическата динамика на сектора. Дори съседни държави като Унгария и Румъния, които също бележат значителни скокове, остават зад България в тази негативна класация.
Анализът на изданието „Ключови показатели за европейския бизнес“ за 2026 година посочва, че най-критичните моменти за ценообразуването са настъпили непосредствено след пандемията. Пикът беше отчетен през 2022 година, когато разходите за материали и труд скочиха с над 12% само за дванадесет месеца. Този период на инфлационен шок промени изцяло облика на имотния пазар у нас.
Въпреки че в момента се наблюдава известно успокояване на пазара, натрупаната инфлация остава факт. През 2024 и 2025 година темповете на растеж се забавиха значително, достигайки нива от малко над 1%, но това не компенсира огромния скок, натрупан през предходните десет години. Индексът на цените на производител в строителството показва, че компаниите в сектора продължават да оперират в среда на рекордно високи разходи.
Данните на Евростат са ясен сигнал за мащабите на икономическите трансформации в строителния сектор. България не само води класацията, но и показва трикратно по-високо поскъпване от средното за Европа. Това поставя сериозни предизвикателства пред достъпността на новите жилища за крайните потребители в дългосрочен план, тъй като цената на крайния продукт е пряко обвързана с тези производствени разходи.