В центъра на текущите политически дебати в България се появява един неочакван въпрос: доколко един религиозен лидер може да повлияе на външната политика на държавата? В контекста на 21-ия пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия, страната се сблъсква с дилема, която поставя под въпрос нейния курс към европейското единство.
Целта на новите ограничения е ясна – да се отслабят икономическите и политическите възможности на Москва, за да се ограничи агресията ѝ срещу Украйна. Досега България е поддържала позиция, съгласувана с общите интереси на ЕС, особено по въпроси, касаещи сигурността и отбраната на съюзника.
Въпреки това, депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш външен министър Георг Георгиев изразява сериозно недоумение относно възможността България да блокира целия санкционен пакет. Причината за това потенциално вето е желанието руският патриарх да бъде изключен от списъците на санкционираните лица.
Този ход би поставил България в компанията на Унгария, която е единствената друга държава член, проявявала подобни обструкции. Ситуацията повдига тревожни въпроси за това дали София е готова да приеме ролята на „дисидент“ в Европейския съюз заради интересите на един човек.
В крайна сметка се задава фундаменталният въпрос: каква е реалната стойност на руския патриарх за България, която да оправдае дистанцирането на страната от общата европейска политика? Рискът от изолация в ключови моменти за сигурността на региона прави този дебат изключително напрегнат.