В съвременния политически климат на България се наблюдава опасна тенденция – превръщането на националната сигурност в инструмент за вътрешнополитически точки. Предупрежденията на Красимир Каракачанов подчертават рисковете от това държавата да бъде принудена да влезе в конфликт, който не е неин, само заради липсата на познания по международно право от някои политически фигури.
Основният спор се върти около разбирането на морските зони. Докато териториалните води се простират до 12 мили от брега, събитията, които предизвикват напрежение, се случват в икономическата зона. Тук правото е ограничено до риболов и проучвания, което прави всяка военна реакция срещу чужди дронове или кораби изключително рискован ход, който може да бъде интерпретиран като обявяване на война.
Критиката към лидери от ГЕРБ и други политически кръгове е насочена към тяхната безотговорност. Предложенията за директен военен отговор, вместо дипломатически механизми, се разглеждат като опити за „подпалване“ на ситуацията с цел краткосрочен политически дивидент, без оглед на тежките последствия за българския народ.
Вместо едностранни и импулсивни действия, се предлага по-разумен път: колективна дипломатическа нота, подписана от България, Румъния и Турция. Това би било сигнал за сериозност, без обаче да поставя страната в позицията на активен участник в чужда война, особено когато и двете страни в конфликта – Русия и Украйна – използват подобни тактики.
В крайна сметка, решението не трябва да зависи само от САЩ или Турция. Необходимо е Европейският съюз да поеме водеща роля в търсенето на окончателен мир, а не просто да води безкрайни преговори. Истинският патриотизъм в този момент се състои в способността да се запази мирът, а не в следването на агресивни клишета.