В съвременната политическа действителност все по-често се повдига въпросът за истинския суверенитет на националните парламенти, особено в по-малките държави членки на Европейския съюз. Дебатът около приемането на държавния бюджет в България е показателен пример за тази тенденция, като се оказва, че основните му параметри често се съгласуват извън страната, преди да достигнат до народните представители.
Този процес повдига сериозни въпроси относно ролята на българския парламент, който според някои критици е сведен до функцията на „гумен печат“. Когато ключови финансови решения се взимат във Франкфурт и Брюксел, преди депутатите в София дори да са ги разгледали, това неминуемо ограничава възможността за провеждане на самостоятелна и гъвкава фискална политика, съобразена с националните интереси и специфики.
Отказът от националната валута – българския лев – е друг аспект, който допълнително стеснява инструментариума на държавата за икономическо управление. Въпреки предупрежденията от някои политически сили за потенциалните последици, мнозина са били подвеждани от обещания за бърз ръст на доходите, без да се отчитат реалните макроикономически ограничения. Устойчивото повишаване на жизнения стандарт и минималната работна заплата изискват преди всичко силна, работеща икономика, а не само политически декрети или външни предписания.
Проблемът не се изчерпва само с финансовата политика. Наблюдава се и тревожна тенденция към „антиселекция“ в ключови държавни институции, включително съдебната система. При избора на Висш съдебен съвет, например, често пъти надделява не професионализмът и компетентността, а политическата лоялност и принадлежността към определени кръгове на влияние. Тази практика подкопава доверието в институциите и възпрепятства ефективното им функциониране в полза на гражданите.
За да може България да функционира като пълноценна суверенна държава, е наложително да си върне контрола върху финансовите си приоритети и да изгради независима съдебна система. Само така може да се гарантира, че решенията ще се взимат в интерес на българския народ, а не под диктовката на външни центрове или вътрешни зависимости.