Национален фонд „Култура“ (НФК) е ключова институция за подкрепата на изкуствата и културното наследство в България, но неговата работа често е белязана от предизвикателства. Наскоро, под ръководството на Нели Неделчева, Фондът успя да спаси значителни средства за култура от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), което е важен успех, постигнат благодарение на координирани усилия с редица държавни институции.
Въпреки този успех, вътрешните проблеми във Фонда остават. Липсата на достатъчно експерти за верификация на отчети е била сериозна пречка, наложила привличането на външни специалисти. Макар част от тях вече да са интегрирани в регулярните програми, проблемът с тяхното ниско заплащане е крещящ и поставя под въпрос дългосрочната им ангажираност. Според Неделчева, това е една от първите задачи, които тя ще се стреми да реши, за да осигури стабилен и компетентен екип.
Истинската реформа във Фонда обаче тепърва предстои. Дългогодишни бюрократични пречки, като например уникалната за НФК двустепенна система за оценяване на проекти, значително забавят процеса. Тази система, определена като „юридически нонсенс“, изисква одобрение от Управителния съвет, чиито заседания зависят от насрочването им от министъра на културата – обстоятелство, което води до парализиране на дейността и невъзможност за навременно финансиране на проекти. Пример за това е програма „Мобилност-26“, чиито кандидатури чакат оценка от месеци.
Одитният доклад на Сметната палата за периода 2021-2023 г. също хвърли светлина върху системни слабости. Макар общественото внимание да беше отклонено от т.нар. „скандал с бельото“ – казус с неправилно позоваване на наредба за предпазно работно облекло, което би могло да доведе до абсурдни покупки – основните препоръки на одита са насочени към подобряване на оценката на риска при обществени поръчки и вътрешните правила за документооборот. Тези препоръки подчертават нуждата от фундаментална промяна в административните процеси.
В търсене на по-широк обхват и по-ефективна подкрепа, НФК обмисля смели идеи за децентрализация. Предложението за създаване на териториални звена в големите общини би позволило на Фонда да се фокусира върху стратегически национални проекти, докато местните нужди се поемат от общините, под мониторинга на НФК. Тази визия за сътрудничество, а не конкуренция между държавните и общинските структури, е ключова за развитието на културата в цялата страна.
Финансовата стабилност остава хроничен проблем. За 2026 г. от искани 10 милиона евро са отпуснати едва 5 милиона. За да се осигури предвидимост и устойчивост, НФК предлага големи проекти да получават тригодишно финансиране с ежегодни прегледи, което би дало сигурност на културните дейци. Въпреки предизвикателствата, включително неусвоените 10 милиона евро от ПВУ и честите смени на ръководството, Фондът е изправен пред необходимостта от цялостна реформа, която да го превърне в модерен и ефективен инструмент за развитието на българската култура.