Има истории, които остават скрити дълго време, забулени от времето и фокуса върху по-известни имена. Една такава е разказът за Мара Белчева – българката, която не просто е била част от културния елит на своето време, но е била и катализатор за някои от най-големите европейски творци. Предстои събитие, което ще извади на светло тези малко познати връзки, разкривайки я като истинска муза, повлияла на Рихард Вагнер, Ференц Лист, Рихард Щраус и дори Фридрих Ницше.
През 80-те години на XIX век, докато учи във Виена, младата Мара Ангелова (по-късно Белчева) се запознава с амбициозния Рихард Щраус. Тяхната близост прераства в дълбока връзка, която не само оставя отпечатък върху личния им живот, но и променя хода на музикалната история. Именно Мара, със своя талант, култура и смелост, е тази, която отваря врати за младия композитор към неговите идоли – Рихард Вагнер и Ференц Лист. Тя го представя пред тях, позволявайки му да покаже своите ранни творби.
Вагнер и Лист, макар и впечатлени от Щраус, са запленени от личността на самата Мара. Нейният певчески талант, изпълнявайки арии от Белини и Моцарт, е толкова силен, че Вагнер ѝ доверява либретото на „Парсифал“, търсейки нейното поетично мнение. Самият Щраус през 1885 г. ѝ посвещава „Бурлеска“ за пиано и оркестър – произведение, което отразява както възхищението му, така и нотка ирония от вниманието, което неговите кумири насочват към нея. Лист дори отбелязва, че творбата „не може да обхване нейната личност и способности“.
Влиянието ѝ не се ограничава само до музикалните кръгове. Чрез Лист, Мара Белчева се докосва до Клод Дебюси и Камий Сен-Санс. Но може би най-интригуващата ѝ връзка е тази с философа Фридрих Ницше, с когото споделя собствената си поезия. По-късно тя е и човекът, който запознава Пенчо Славейков с творчеството на Ницше, оставяйки траен отпечатък и върху българската литература. Дори след брака ѝ с Христо Белчев, кореспонденцията ѝ с Рихард Щраус продължава, а композиторът записва в тефтера си: „Само магия може да ми я върне…“
След трагичната смърт на съпруга си, Мара Белчева продължава да бъде виден член на българския културен и обществен живот. Тя активно подпомага първите стъпки и обучението на бъдещи оперни звезди като Надя Ковачева, Елена Николай и Борис Христов, поддържайки кореспонденция и с тях. Нейната роля като ментор и поддръжник на българското изкуство е неоценима.
Тази завладяваща история ще оживее на 10 октомври в зала „България“ като част от 57-ото издание на „Софийски музикални седмици“. Концертът, чийто идеен двигател е пианистката Надежда Цанова, ще представи „Бурлеска“ на Щраус, изпълнена от фестивалния оркестър под диригентството на Христо Павлов, със солист самата Цанова. Акцент ще бъде и четенето на писма от личната кореспонденция между Мара Белчева и Рихард Щраус, представени от Пламен Бейков – свидетелства, които за първи път получават гласност благодарение на наследника на поетесата Николас Ейнджъл Дьо Сейнт Клер.
Събитието е повече от концерт; то е почит към една изключителна българка, която е била в сърцето на европейския културен живот. То ни припомня, че историята често крие неочаквани герои и че влиянието на една личност може да се простира далеч отвъд границите на нейната родина, оформяйки изкуството и мисълта на цяла епоха.