Властта ни убеждава, че бюджетният дефицит за 2026 г. ще достигне тревожните 5,7%, но задкулисните икономически анализи на КНСБ разкриват съвсем различна картина. Според синдиката, реалната „дупка“ в хазната ще бъде значително по-малка, поставяйки под съмнение основните сметки на кабинета.
Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, е категоричен: цифрата от 5,7% е силно завишена. Той твърди, че дори да се съберат всички планирани плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, както и капиталови проекти, сумата просто не се връзва с официалната прогноза. КНСБ изчислява, че дефицитът по-скоро ще се движи около 3,5-3,6%.
Ключовият въпрос, който Костов повдига, е дали държавата изобщо е способна да реализира толкова мащабни разходи в рамките на едва пет месеца. „Какво ни дава основание да твърдим, че за 5 месеца ще направим 9 млрд. лева разходи?“, пита той риторично, намеквайки за нереалистичния подход на управляващите.
Инфлацията, която според НСИ вече доближава 8% и има потенциал за по-нататъшен ръст до края на годината, също хвърля сянка върху бюджетните разчети. Повишаващите се цени пряко влияят на приходната част на бюджета, което може да промени цялостната картина при изпълнението му.
Костов не спестява иронията си, отбелязвайки, че най-лошият сценарий би бил, ако служебният премиер Гълъб Донев е сбъркал в прогнозата за дефицита. Според синдиката, истинският проблем не е в разходите за пенсии или издръжка, а в неспособността за ефективно изпълнение на капиталовата програма – там е голямото разминаване между амбициозни планове и сурова реалност.
На фона на тези тревоги, КНСБ все пак откроява един положителен аспект: повишаването на максималния осигурителен доход. Макар и да го определя като „най-хубавото нещо“ в бюджета, Костов бързо допълва, че увеличението е твърде плахо и предпазливо.
Според него прагът е трябвало да бъде вдигнат по-смело, например „поне със 100 евро отгоре“. Това не е просто суха статистика, а показател, пряко влияещ върху правата и обезщетенията при майчинство и безработица, които в крайна сметка се връщат обратно към осигурените граждани.
Що се отнася до съкращенията в държавната администрация, КНСБ не отрича нуждата от реформи и преглед на кадрите, особено тези в пенсионна възраст. Синдикатът обаче се съмнява в скоростта и начина, по който се предлагат тези действия. „Как за 40 дни се направи този анализ?“, пита Костов, подчертавайки липсата на достатъчно време за адекватна оценка.
По-разумният подход би бил бюджетът за 2026 г., обхващащ пет месеца, да се използва за задълбочен анализ, а реалните промени да стартират едва от 1 януари 2026 г. Синдикатът също така оспорва тезата, че държавният сектор е основен двигател на инфлацията, задавайки провокативния въпрос: „Как 136 000 души помпат инфлацията на 3,5 млн. заети?“, с което подлага под съмнение основните аргументи на правителството.