Българските държавни железници, една от най-важните артерии на страната, изглежда се движат по релсите на абсурда. Докато пътниците се задушават в напечените вагони, а влаковете едва пълзят по остаряла инфраструктура, милиони евро потъват в договори без покритие и аванси за несъществуващи дейности. Транспортният министър Георги Пеев разкри шокиращи подробности за колосалните проблеми, които разяждат системата отвътре.
Един от най-фрапиращите примери е разкритието, че НКЖИ е подписала договори за цели 765 милиона евро, без дори да разполага с необходимите средства за тяхното изпълнение. Това е като да си купиш луксозна кола, без да имаш бензин за нея. Последствията са забавени с години проекти, критични за безопасността, като доставката на баласт за железния път. Вместо да се осигурява нов, се премества стар баласт от един участък на друг, което е повече от тревожно.
Абсурдите не спират дотук. Министър Пеев разказа за договор на стойност 43 милиона евро за… подрязване на храсти. За щастие, този договор е бил незабавно прекратен. Но той е показателен за начина, по който са разходвани публични средства. Още по-скандално е, че между 2024 и 2026 година са изплатени аванси за над 30 милиона евро по проекти, по които дори не е започнала никаква дейност. Често договорите стартират, но липсват отчуждителни процедури или необходими документи, което води до забавяния и искания за индексация.
В същото време, състоянието на подвижния състав е трагично. Над 300 вагона, които обслужват мрежата, са произведени през 70-те години на миналия век. Но дори „новите“ немски вагони, придобити от предходни правителства, се оказват с фатален дефект: климатиците им отказват при температури над 35 градуса по Целзий. Въпреки този известен проблем, е сключен нов договор за още 91 такива вагона със същите технически параметри. Техническият университет и БАН ще се опитат да спасят лятото, но гаранции няма.
Иронията е пълна, когато става дума за наистина модерните влакове – „Шкода“ и „Алстом“. Те са описани като „прекрасни“, но стоят неизползвани, защото няма обучени машинисти, които да ги управляват. Очаква се да влязат в експлоатация едва след есента. Още повече, липсват и необходимите станции за обслужване на тези високотехнологични машини. Държавата инвестира в ново оборудване, но не осигурява елементарните условия за неговото функциониране.
Тази хаотична ситуация се допълва от финансовия колапс на „БДЖ – Товарни превози“, което е обявено за фалирало предприятие с над 60 милиона евро просрочени задължения. Дори „Холдинг БДЖ“ е под въпрос, като министър Пеев не е чул нито един аргумент в полза на съществуването му. Очевидно е, че българските железници се нуждаят от спешна и радикална реформа, за да не останат завинаги в капана на абсурда и разрухата.