Българският потребител е изправен пред абсурдна реалност – да плаща за вода, маскирана като първокласно сирене, докато търговските вериги трупат рекордни печалби чрез шокиращи надценки. Последните лабораторни анализи разкриват стряскаща картина: пазарът е залят от млечни продукти, в които водното съдържание надхвърля 70%. Това не е просто технологичен пропуск, а директен удар по джоба и здравето на хората, които получават продукт с драстично занижена хранителна стойност.
Проверките на инициативата „Кошница с грижа“ показват, че едва една от дванадесет изследвани марки сирене отговаря на държавните стандарти. Масово се предлагат продукти, които не са преминали през необходимия 45-дневен процес на зреене. Вместо това, те се изкарват на щанда още на седмия ден, задържайки огромни количества вода, които изкуствено увеличават теглото. Така ниската цена на етикета се оказва пълна илюзия, тъй като реалното количество млечен протеин и мазнини е сведено до минимум.
Паралелно с проблемите в качеството, икономическият натиск върху домакинствата се засилва от спекулативни надценки в големите магазини. Данните са безпощадни: при кравето масло оскъпяването достига 141%, при сиренето – 133%, а при кашкавала и киселото мляко надценките варират между 100% и 106%. Докато в Европа е обичайно търговската разлика да бъде в рамките на 25-30%, у нас тя често надхвърля 140%, което поставя под въпрос лоялността на веригите към българския пазар.
Производителите открито обвиняват големите търговци в злоупотреба с доминиращо положение. Според бранша, мандрите са притискани да свалят доставните си цени до нива, които едва покриват разходите, докато в същото време крайният потребител плаща „европейски“ цени. Този дисбаланс не само убива родното производство, но и принуждава производителите да търсят преки пътища за оцеляване, често за сметка на качеството, за да влязат в ценовите рамки на веригите.
Търговските вериги от своя страна се оправдават с нарастващите разходи за електроенергия, логистика и заплати, твърдейки, че надценката не е чиста печалба. Въпреки това, експертите са категорични, че е необходима регулация. Едно от предлаганите решения е въвеждането на таван на надценките за основни стоки, по подобие на мерки, прилагани в съседни държави като Гърция. Това би ограничило възможността за изкуствено надуване на цените по веригата от производителя до щанда.
Друга ключова стъпка към нормализиране на пазара е насърчаването на алтернативни канали за търговия. Развитието на фермерски пазари и директните доставки от производител до потребител биха създали реална конкуренция на големите вериги. В момента над 80% от търговията в големите градове е концентрирана в няколко субекта, което практически елиминира свободната пазарна конкуренция и оставя купувачите без реален избор.
Дългосрочната прогноза за сектора остава тревожна. Статистиката показва устойчив спад в производството на българско мляко, плодове и зеленчуци през последните десетилетия. Без адекватна държавна политика за субсидиране и защита на местното производство, рискът българската трапеза да бъде изцяло зависима от вносни стоки със съмнителен произход и високи цени става все по-реален.