Когато политическият образ на една държава се превърне в свещенен стълб, вярата често се превръща в идолопоклонство. Това е тревожният извод на архимандрит Никанор, който вижда как за много българи Русия е заела мястото на Бога. Вместо на божественото провидение, хората са се доверили на геополитически илюзии и на личността на Владимир Путин, търсейки в тях решение на своите земни проблеми.
Пътят на отец Никанор, игумен на манастира „Свети Козма и Дамян“, е разказ за пробуждане. Той признава, че дълго време е бил пленник на митовете за „единния народ“, но истината се разкрива пред него чрез събитията в Украйна. Неговата промяна в гледните точки води до остър сблъсък с йерархите на Българската православна църква, които той обвинява в мълчание и духовна слепота пред руската агресия.
Конфликтът между архимандрита и сегашния патриарх Даниил е символичен за по-дълбокото разцепление в църквата. Никанор разказва как хуманитарният жест да приеме украински деца в манастира си е бил отплатен с наказание, маскирано като административна грешка. Според него това е опит за заглушаване на всеки глас, който отказва да оправдае палача или да приеме „духовното безразличие“ като норма.
Анализирайки българската история, архимандритът вижда две успоредни линии: едната, водеща към Европа и националния суверенитет, и другата, която следва руските интереси и води до катастрофи. Той свързва русофилските наклонности с най-тежките удари по нацията – от националните трагедии в началото на XX век до мафиотско-олигархичния модел, който задушава страната и до днес.
Критиката на Никанор се простира и към структурата на Московската патриаршия, която той определя като инструмент на тоталитарния октопод. Създадена в сянката на Сталин и Берия, тази институция според него продължава да служи като прикритие за разузнавателни дейности в Европа. Той предупреждава, че под маската на религиозните убеждения се крие мрежа от манипулации, насочени срещу сигурността на западните общества.
Въпреки тъмните прогнози за състоянието на БПЦ, архимандритът открива надежда в образа на „новия Давид“. За него президентът Зеленски е символ на човечност и смелост, който разбива вековните стереотипи. В битката между кагебейския Голиат и украинския дух, Никанор вижда божествено присъствие, което подкрепя истината и справедливостта.