Световната търговия в момента се сблъсква с истински шок, при който преминаването през Панамския канал се превърна в изключително скъпо удоволствие. Цените за слотове за преминаване са скочили до средно 1,1 милиона долара на ден, което е стряскащ ръст от над 16 пъти в сравнение с миналата година. Тази ситуация превръща един от най-важните водни пътища в света в „златен канал“, където времето и достъпът се продават на астрономически суми.
Причината за този хаос не е само локална, а е резултат от глобалното напрежение. Блокирането на трафика в Ормузкия проток поради войната в Иран и опасностите в Червено море, където хуситите атакуват корабите в протока Баб ел-Мандеб, принудиха стокозаносите да потърсят алтернативи. Тъй като през Панама преминават стоки за 270 милиарда долара годишно, включително 40% от търговията на САЩ и огромни обеми за Китай, натискът върху този маршрут стана неуправен.
Резултатът е истински транспортен паралич с опашки от кораби, които чакат седмици за своя ред. Отчаянието на собствениците е толкова голямо, че някои са готови да платят до 4 милиона долара само за да заобиколят опашката и да ускорят преминаването си, което подчертава критичното значение на канала за глобалните вериги за доставки.
Към политическите кризи се добавя и климатичната катастрофа. Явлението Ел Ниньо доведе до сериозно засушаване и спад на нивата на водата в Тихия океан. Това принуди администрацията на канала да въведе строги ограничения върху газенето на корабите, което допълнително свива капацитета и засилва конкуренцията за всеки свободен сантиметър вода.
Панамският канал е в центъра и на политическите интриги. Докато Доналд Тръмп в миналото загаждаше за възможността САЩ да си върнат контрола над пътя чрез военна намеса, за да спре „ограбващите“ такси и китайското влияние, вътрешното право на Панама също е в движение. Върховният съд на страната наскоро обяви за противоконституционен договор за управление на пристанищата Балбоа и Кристобал с компания от Хонконг.
Междувременно Иран се опитва да монетизира собствения си стратегически актив – Ормузкия проток. Те предлагат въвеждането на такса от 5-7% върху всеки барел петрол, което би генерирало около 20 милиарда долара годишно. Въпреки че експертите смятат това за изнудване и правно невъзможно според международното морско право, сценарият с непублични плащания остава реален, което допълнително дестабилизира традиционните морски маршрути.