Вътрешната кухня на ГЕРБ в момента прилича на истинско политическо бойно поле, докато часовникът за президентските избори тика relentlessly. Партията е разцепена между две коренно различни визии: прагматичният подход на лидера Бойко Борисов и желанието на значителна част от кадрите за запазване на партийната идентичност чрез собствен кандидат.
Бойко Борисов залага на стратегията на „реалната победа“. За него участието в изборите не е просто формалност или „олимпийско упражнение“, а целенасочен опит за триумф. Лидерът се опасява, че издигането на собствен претендент може да раздроби гласовете на десницата, което автоматично би засилило позицията на Илияна Йотова и би улеснило нейния път към победата.
От друга страна обаче, в структурите на партията кипи недоволство. Половината от парламентарната група настоява, че най-голямата дясноцентристка сила в страната не може просто да се оттегли или да се слее с други. В знак на протест вече е стартирала вътрешна подписка, която изисква ГЕРБ да издигне собствено лице, за да не демотивира своите привърженици.
В този контекст имена като Димитър Николов, Томислав Дончев и Росен Желязков се появяват като потенциални фаворити за поста. Поддръжниците на този вариант, сред които е и Делян Добрев, предупреждават, че липсата на собствен кандидат може да остави вакуум, който да бъде запълнен от фигури като Андрей Гюров, което отново би променило баланса на силите в балотажа.
Времето за дискусии е критично малко. С крайния срок за регистрация на партиите на 9 септември, ГЕРБ трябва да вземе окончателно решение до 8 септември. Това прави следващите няколко дни определящи не само за вътрешния мир в партията, но и за цялата конфигурация на десния спектър в България.
В крайна сметка ГЕРБ е изправен пред класическа дилема: да избере стратегическото обединение в името на победата или да заложи на партийната гордост и видимост. Решението ще покаже дали партията ще остане в ролята на лидер, който диктува условията, или ще се превърне в част от по-широка, но по-несигурна коалиция.