Световният ред в областта на сигурността преживява период на сериозна нестабилност, белязан от сблъсък на интереси и новите геополитически реалности. От стремежа на Европа за по-голяма независимост до непредсказуемите ходове на големите сили, архитектурата на мира се променя в реално време.
В сърцето на Европа се разгръща тихо, но интензивно противоборство между Брюксел и НАТО. Плановете на Урсула фон дер Лайен за създаване на собствен Европейски съвет за сигурност и въвеждането на механизми за бърза реакция, напомнящи на договора на Алианса, предизвикват сериозно недоволство. Критиците смятат, че тези стъпки не добавят реална военна мощ, а напротив – създават излишно дублиране и изпращат опасен сигнал, че НАТО може да стане излишно, без реално да подобряват защитата срещу хибридните заплахи от Русия.
Паралелно с това, в Азия нарастава тревогата сред ключовите съюзници на САЩ. Очакваните разговори между Доналд Тръмп и Си Дзинпин създават усещане за несигурност в Токио и Тайпе. Основният страх е, че Вашингтон може да използва позицията си по отношение на Тайван като разменна монета в търговски преговори с Пекин, което би разклатило фундаментално баланса на силите в Индо-Тихоокеанския регион.
Докато това се случва, Пхенян окончателно затваря вратите за дипломацията по ядрените въпроси. Ким Йо-чен, сестрата на севернокорейския лидер, бе категорична, че опитите на международната общност да притисне страната да се откаже от оръжейния си арсенал са „жалка мечта“. Според нея ядреният статут на КНДР е окончателен и необратим, закрепен както юридически, така и физически.
Тези три фронта – европейският, азиатският и севернокорейският – показват една и съща тенденция: разпадането на старите договорености и търсенето на нови, често по-агресивни начини за налагане на националните и регионалните интереси в един все по-непредвидим свят.