В България притежанието на недвижим имот е издигнато в култ, а инвестицията в „тухли и мазилка“ се смята за най-сигурното убежище за парите ни. Новата идея на управляващите да обложат по-сериозно собствениците на втори и трети жилища обаче заплашва да промени правилата на играта и вече предизвика вълна от полярни коментари сред икономическите анализатори.
Към момента данъчната система е сравнително благосклонна към притежателите на един дом, като предлага 50% отстъпка от налога за основно жилище. Експерти обаче напомнят, че голям проблем остава липсата на координация между отделните общини и държавните регистри, което прави проследяването на имотната собственост и правилното й облагане истинско предизвикателство.
Данните показват, че докато в Европа имотните данъци осигуряват около 5% от общите данъчни приходи, в България този дял е едва 2%. Това разминаване е един от основните мотиви за търсене на промяна, която да не служи само за пълнене на държавната хазна, но и като регулатор за охлаждане на прегретия имотен пазар.
Социалният аспект на темата също е силно изразен. От една страна стоят хората с по пет-шест апартамента, закупени с цел инвестиция, а от друга – младите семейства, които не могат да си позволят дори скромно жилище заради високите цени. Въпреки това, икономистите предупреждават, че новият данък може лесно да бъде заобиколен чрез прехвърляне на имоти на деца или близки роднини, което би обезсмислило мярката.
Големият въпрос, който остава без отговор, е дали данъкът трябва да зависи от броя на притежаваните обекти или от тяхната реална стойност и местоположение. Всяко прибързано решение рискува да удари по грешните хора, без да постигне желаната справедливост на имотния пазар у нас.