Сеул се превърна в център на една сложна геополитическа игра, в която Пекин се опитва да пренареди картите. Посещението на китайския външен министър Ван И не беше просто формалност, а ясен сигнал към Южна Корея: време е за независимост от Вашингтон.
Основният акцент на разговорите с южнокорейското ръководство беше призивът за „истинска стратегическа автономия“. Китай не иска Сеул да бъде пешка в блоковата конфронтация, а напротив – да балансира умело отношенията си с двете суперсили, без да заема страната на едната срещу друга.
Пекин обаче не ограничава критиките си само до Сеул. Ван И подчерта, че истинският ключ към мира на Корейския полуостров е промяната в подхода на САЩ. Според китайската дипломация, „враждебната политика“ на Вашингтон към Пхенян е основният двигател на напрежението, което трябва да бъде елиминирано за постигане на доверие.
Ситуацията се усложнява от неочакваните ходове на Доналд Тръмп. Докато американският президент обявява планове за нова среща с Ким Чен-ун и предупреждава за мощния ядрен арсенал на Северна Корея, оценен на 57 оръжия, той едновременно с това намалява военното присъствие и ученията в региона, опитвайки се да използва личните си контакти с Ким.
Отвъд сигурността, Пекин вижда и икономически шанс. Ван И настоя за ускоряване на втория етап от споразумението за свободна търговия между Китай и Южна Корея. В свят, разкъсан от протекционизъм и икономическа фрагментация, регионалната интеграция се разглежда като единственият щит срещу глобалните кризи.
В крайна сметка, Пекин изглежда оптимистично настроен, обявявайки, че отношенията между двете страни са напълно възстановени. Остава обаче въпросът дали Сеул ще приеме тази „автономия“ или ще остане в орбитата на американското влияние.