Европа стана свидетел на неочакван дипломатически обрат, след като лидерите на Финландия и Норвегия решиха да скъсат с мълчанието и да проведат директен разговор с Владимир Путин. Александър Стуб и Йонас Гар Стьоре инициираха телефонна връзка, която продължи впечатляващите 90 минути – време, надхвърлящо многократно първоначалните планове за кратка дискусия.
Този ход бележи важна промяна в динамиката, тъй като от началото на конфликта в Украйна през февруари 2022 г. прекият диалог с Кремъл беше табу за повечето западни лидери. Важно е да се отбележи, че Стуб и Стьоре действат като представители на своите държави, а не от името на целия Европейски съюз, което вече предизвика смесени реакции сред европейските партньори, включително скептицизъм от страна на датското ръководство.
Основният фокус на разговора остава войната в Украйна. Въпреки че северните лидери настояват за търсене на справедлив мирен път, позицията на Москва остава непроменена и твърда. Според източници, запознати с дискусията, руският президент не е дал индикации за отстъпление от целите си в Донбас, подчертавайки, че устойчивият мир е възможен само при зачитане на „легитимните интереси“ на Русия.
В дипломатическия пъзел, който се реди в момента, този разговор не е изолирано събитие. Той се вписва в по-широка верига от контакти, включваща посредничеството на американски представители преди предстоящата тристранна среща в Абу Даби през ноември. Непосредствено след диалога с Путин, Стуб и Стьоре са провели разговор и с Володимир Зеленски, за да обменят информация относно възможностите за деескалация и опазване на енергийната инфраструктура.
Освен темата за Украйна, тримата са обсъдили и стабилността в Балтийско море, подчертавайки важността на морското право. Макар да липсват признаци за пробив или незабавно прекратяване на огъня, фактът, че страните са се договорили да поддържат отворен канал за комуникация, е ясен сигнал за размразяване на дипломатическите отношения.