В сърцевината на конфликта между Вашингтон и Техеран не стоят само политическите разногласия, а дълбоко вкоренена криза на доверието. Тази психологическа бариера прави всяка tentativa за споразумение изключително трудна, превръщайки преговорите в сложен процес, който често се води чрез посредници, без да се стигне до окончателен пробив.
Иран се опита да промени статуквото с нов стратегически план. Предложението на Техеран е амбициозно: пълно вдигане на блокадата и отмяна на американските санкции върху износа на нефт и нефтопродукти. Към това се добавя и искането за размразяване на ирански активи в чужбина, чиято стойност се оценява на около 12 милиарда долара.
Един от най-значимите елементи в новата позиция на Иран е готовността за отваряне на стратегическия Ормузки проток. Това представлява осезаема отстъпка спрямо по-ранния юнски меморандум, в който се говореше само за осигуряване на безопасност. Освен това, Техеран заявява, че не се стреми към придобиване на ядрено оръжие и е готов за незабавен диалог относно своята ядрена програма.
Реакцията на Доналд Тръмп обаче бе категорична – предложението е отхвърлено, тъй като не отговаря на американските национални интереси. Въпреки това, президентът остави вратата за дипломацията отворена, подчертавайки, че разговорите продължават. Този баланс между отказ и готовност за диалог създава крехка надежда за избягване на военен конфликт, поне до провеждането на междинните избори в САЩ.
Въпреки оптимизма за краткосрочно примирие, постигането на цялостно и трайно решение остава малко вероятно. Без взаимно доверие всяко споразумение рискува да бъде само частично или временно, оставяйки основните геополитически напрежения нерешени.