В ерата на хибридните конфликти, информационните удари често са по-опасни от директните сблъсъци. Последната публикация във Financial Times, цитираща анонимни източници от Техеран, не е просто журналистически материал, а целенасочен опит за създаване на смут и несигурност в България и регионалните ѝ партньори.
Реакцията на българското правителство обаче повдига сериозни въпроси относно готовността ни за справяне с подобни провокации. Министърът на отбраната Димитър Стоянов изразява скептицизъм към информацията, заявявайки, че не се води от статии във вестници. Този подход изглежда тревожно наивен, особено предвид факта, че същите служби за сигурност погрешно ни уверяваха, че руската инвазия в Украйна е невъзможна.
Вместо бързи и решителни консултации с НАТО, за да се синхронизира отбраната ни срещу ескалиращата хибридна война, обществото чу само за някои неясни мерки за сигурност в района на Безмер. Липсата на стратегическа реакция кара България да изглежда плаха и несигурна в собствената си отбранителна сила и в подкрепата на съюзите, към които принадлежи.
Дипломатическият фронт също не изглежда достатъчно твърд. Вместо учтивост и „сладки приказки“, външният министър Велислава Петрова-Чамова би трябвало да заеме много по-строга позиция. Настоятелното търсене на обяснения от иранския посланик за постоянните провокации е задължително, ако искаме да демонстрираме, че националният ни интерес не е обект на манипулации.
Националната сигурност не търпи забавяне или прикриване на факти. Необходимо е незабавното свикване на съвместно заседание на парламентарните комисии по отбрана и външна политика. Гражданите имат право да знаят реалното ниво на заплахата, включително рисковете от терористични или диверсионни действия на нашата територия.
Справянето с войнствени авторитарни режими и техните инструменти за дезинформация изисква отговорност, твърдост и адекватни реакции. Само чрез прозрачност и решителност България може да се противопостави на системната хибридна война, която цели дестабилизацията на обществото.