Съществува странен разрив между това, което България заявява на международната сцена, и това, което виждат нейните граждани. Докато в залите на ООН страната подкрепя категоричното осъждане на руските атаки срещу Украйна, официалният сайт на Министерството на външните работи запазва гробна тишина по темата.
Този контраст е особено стряскащ, предвид мащаба на агресията – удари по цивилни обекти в Киев и използването на ракетата „Орешник“, която носи потенциал за ядрен заряд. Въпреки че България е част от коалиция от близо 50 държави и Европейския съюз, информацията за тази позиция е останала скрита от обществеността.
Според съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев, това не е просто административен пропуск, а съзнателно „геополитическо снишаване“. Той твърди, че мълчанието на правителството е опит да се избегне ясното назоваване на агресора, което е в разрез с европейските ценности и позиция.
Ситуацията се усложнява от изявленията на президента Румен Радев по време на престоя му в Париж. Вместо да подчертае отговорността на нападателя, държавният глава призова Европа да преразгледа стратегията си, като се съобрази със страха от руските хиперзвукови оръжия.
В основата на този спор стои фундаменталният въпрос за това как се постига мирът. Аргументът е, че истинската стабилност не може да бъде изградена върху прикриване на агресията или мълчаливо съгласие с насилието. България трябва да бъде достоен и прозрачен партньор в Европа, а не държава, която подкрепя правилните текстове в ООН, но ги крие от собствения си народ.