В Сливенската епархия се разгърна тих, но остър сблъсък на гледни точки относно присъствието на украински православни духовници. Ситуацията, която предизвика вълна от възражения и отворени писма, принуди църквата да излезе с официално обяснение за легитимността на тези служители в българските храмове.
Митрополит Арсений категорично застана зад украинските свещеници, подчертавайки, че тяхното служение се извършва с пълното благословение на епархията и в съответствие с каноничния ред. Според него няма място за притеснения относно промяна в традиционната практика, тъй като богослуженията се водят на църковнославянски език и използват същите книги, които са в обичай за Българската православна църква.
Конкретният спор се фокусира върху духовници, които служат в храмовете „Св. Атанасий Велики“ в Свети Влас и „Св. Йоан Рилски“ в село Кошарица. Митрополията изяснява, че тези свещеници не са пристигнали случайно, а са официално отпуснати от своя архиерей – митрополит Онуфрий, и са приети в България след надлежно уведомление и одобрение от Светия синод.
Сложността на случая обаче се крие в политическия профил на митрополит Онуфрий. Той е фигура, тясно свързана с Московската патриаршия, и е руски гражданин. Интересен детайл е, че украинското му гражданство е било отнето през 2025 г., а Службата за безопасност на Украйна (СБУ) твърди, че той е придобил руски паспорт още през 2002 г., без да уведоми властите в Киев.
Така локалното служение в малки български села се превръща в огледало на глобалния религиозен и политически разлом. Докато църквата настоява за каноничен ред и духовна приемственост, биографията на ръководството на украинските свещеници ги поставя в центъра на геополитическите напрежения между Киев и Москва.