Вълната от оптимизация в държавния сектор набира скорост, след като правителството постави амбициозната цел за 10-процентно намаляване на разходите за персонал. Тази мярка вече започна да прекроява структурата на ключови ведомства, като основната стратегия на властите е да се освободят от незаетите щатни бройки, за да се избегнат масови уволнения на реално работещи хора.
Здравеопазването се оказва сред най-засегнатите сектори, където се предвижда съкращаването на общо 440 позиции. Макар Министерството на здравеопазването да уверява, че повечето от тези места са вакантни, цифрите предизвикват безпокойство. Особено внимание привлича фактът, че 200 от тези бройки са в центровете за спешна медицинска помощ – сектор, който традиционно страда от недостиг на кадри. Допълнителни съкращения ще има в националните центрове по обществено здраве и трансфузионна хематология.
Сериозна реформа се подготвя и в Министерството на околната среда и водите. Тук промяната не е само количествена, но и структурна. Вместо досегашните 15 регионални инспекции, контролът върху екологията ще бъде концентриран в едва четири големи центъра, съвпадащи с районите за планиране. Това окрупняване повдига въпроси относно способността на инспекторите да реагират своевременно на сигнали и да упражняват ефективен контрол на място.
В Главната инспекция по труда също предстои „свиване“ на състава. От общо 650 щатни бройки ще останат 600, като фокусът отново пада върху закриването на дълготрайно незаети позиции. Подобен е подходът и в Агенцията за обществени поръчки, където персоналът намалява с пет души. Там се премахва длъжността на финансовия контрольор, като неговите отговорности ще бъдат поети от съществуващата дирекция за финанси и човешки ресурси.
Въпреки че на хартия тези промени изглеждат като чисто административно упражнение по пестене на бюджетни средства, остава отворен въпросът как това ще се отрази на качеството на публичните услуги. Докато закриването на празни бюра е лесен начин за изпълнение на квотите, териториалното преструктуриране в екологията и липсата на резерв в спешната помощ могат да се окажат предизвикателство за бъдещата стабилност на системите.