Политическата сцена у нас често поднася изненади, които прекрачват тяснопартийните граници. Такъв е случаят с евродепутата от ГЕРБ Емил Радев, чието решение да подкрепи Илияна Йотова предизвика вълна от коментари. В телевизионно интервю Радев аргументира своя избор, поставяйки акцент върху професионализма и националния интерес, които според него стоят над идеологическите различия.
Основната критика на Радев беше насочена към Андрей Гюров и политическата формация „Продължаваме промяната – Демократична България“. Според евродепутата, представители на тази коалиция са действали в ущърб на страната, изпращайки сигнали до европейските институции с цел постигане на вътрешнополитически дивиденти. Радев противопостави това поведение на работата на Йотова, която според него винаги е търсила диалог и обединение в името на България.
Мотивите за подкрепата на Радев се коренят в годините съвместна работа в Европейския парламент. Той припомни ключови моменти от дейността им в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Въпреки че са били част от различни политически семейства – ЕНП и Социалистите – двамата са намирали общ език по фундаментални теми като приемането на България в Шенген, премахването на мониторинговия механизъм и развитието на електронното правосъдие.
По отношение на вътрешната динамика в ГЕРБ, евродепутатът беше категоричен, че действията му не са плод на личново решение без съгласуване. Той е провел предварителни разговори с лидера Бойко Борисов и ръководството на партията. Тъй като ГЕРБ взе стратегическо решение да не издига собствен кандидат за президентските избори, насочвайки ресурсите си към предстоящия местен вот, Радев не вижда конфликт в това да подкрепи мажоритарен кандидат с доказани качества.
Емил Радев подчерта, че остава верен на десните си убеждения и на своята партия, в която членува вече две десетилетия. За него подкрепата за Йотова не е идеологическо сближаване с левицата, а признание за държавническо поведение и експертиза. Според него в политиката трябва да има моменти, в които националните приоритети изискват прескачане на партийните окопи, особено когато става въпрос за личности, доказали своята ефективност на международната арена.