В историята на САЩ се наблюдава една интересна промяна в отношението на президентите към личните си финанси. Преходът от лидерство, основано на скромност, към управление от хора с огромни бизнес интереси, е изключително забележим през различните епохи.
Хари Труман е класически пример за държавник, който поставя престижа на поста над личната печалба. След края на мандата си, той разполагаше само с армейска пенсия от 113 долара на месец, вярвайки, че президентското достойнство не трябва да бъде предмет на комерсиализация.
По-късно, по време на управлението на Джордж Буш-младши, се появи опит за по-голяма отчетливост чрез използването на т.нар. „сляп тръст“. Въпреки тези предпазвания, несигурността относно това как икономическата криза от 2008 г. е повлияла на неговото нетно богатство, показа колко сложно е управлението на личните активи по време на управление.
Днес обаче виждаме съвсем различна парадигма. С появата на фигури като Доналд Тръмп, границата между държавната служба и частното милиардерство стана почти невидима, което бележи радикално разминаване с ценностите, които са ръководили по-ранните президенти.