В сърцето на Европейския съюз се разгръща истинска идеологическа битка за бъдещето на индустриалната политика. Франция и Германия, двата стълба на общността, се оказаха в остър спор относно това как трябва да бъде защитена европейската промишленост. Докато Париж мечтае за „крепост Европа“, Берлин предупреждава, че прекомерната затвореност може да се окаже фатална за конкурентоспособността на континента.
Централният въпрос е свързан с т.нар. Закон за ускоряване на индустриалното развитие (Industrial Accelerator Act). Франция, водена от Еманюел Макрон, настоява за стриктни правила за произход на продуктите, които да бъдат приоритетни при обществените поръчки и държавните субсидии. Целта е ясна: да се ограничи влиянието на Китай и да се върнат производствените мощности в Европа. От друга страна, германският министър на икономиката Катерина Райхе изразява сериозни опасения, че такъв протекционизъм ще разкъса международните вериги за доставки и ще нацени производството твърде скъпо.
Спорът е достигнал до нивото на най-високите държавни ръководители, като дори принципното споразумение между Фридрих Мерц и Еманюел Макрон не е успяло да заглади всички ръбове. Двете страни са се опитали да постигнат компромис в автомобилния сектор – един от най-чувствителните за Германия сектори. Резултатът е сделка, при която емисиите на въглероден диоксид за новите автомобили ще бъдат намалени с 90% до 2035 г. (вместо пълното им премахване), а в замяна Франция получава гаранции за повече европейски компоненти в машините.
Конкретните изисквания в този компромис са амбициозни: 70% от частите на автомобилите (без батериите) и поне 10% от съдържанието на батериите трябва да са с европейски произход. Все пак Германия е успела да извоюва изключения за ключови партньори като Норвегия, Швейцария, Исландия и Великобритания, за да избегне пълна изолация на пазара.
Берлин предлага алтернативна визия, наречена „Произведено с Европа“ (Made with Europe). Вместо да затваря вратите, Германия иска да включи в своите преференции и надеждни търговски партньори извън ЕС, стига те да предоставят взаимен достъп до своите пазари. Това е стратегически ход, който цели да защити гиганти като Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz, чиито производствени процеси са дълбоко интегрирани с доставчици от Япония, Южна Корея, Турция и Мароко.
В крайна сметка този сблъсък между две различни философии – френският стремеж към индустриален суверенитет и германския прагматизъм в търговията – показва колко трудно е постигането на единен курс. Предстоящите преговори в Европейския парламент ще бъдат решаващи за това дали Европа ще избере пътя на затворената икономика или ще заложи на стратегически партньорства в глобален мащаб.