Българската православна църква преживя една от най-значимите си загуби на 6 ноември 2012 г., когато си отиде Патриарх Максим. На 98 години той остави след себе си наследство от десетилетия духовна служба, като последното му сбогуване в София и в Троянския манастир бе изпълнено с дълбока тъга от хиляди вярващи.
Негово Светейшество държеше жезла на Българската църква рекордни 41 години – от 1971 г. до смъртта си. Този период го превърна в най-дълго управлявалия патриарх в историята на БПЦ, период, през който той води духовната общност през множество исторически промени.
Пътят на човека, роден като Марин Найденов Минков в село Орешак, започва много рано. Още на 12 години той напуска светския живот, за да стане послушник в Троянския манастир, поставяйки основите на своя бъдещ път в богословието и монашеството.
Образованието му е блестящо – от отлична диплома в Софийската духовна семинария до завършен курс по богословие в Софийския университет. Преди да заеме високи постове, той преминава през различни етапи: от певец и деловодител в Русе до монашески постриг през 1941 г., с който приема името Максим.
Професионалният му възход е систематичен. Той служи като учител-възпитател в семинарията, заема постове в Доростоло-Червенската митрополия и дори представлява българската църква в Москва между 1950 и 1955 г. По-късно, като главен секретар на Св. Синод и епископ на Браниц, той затвърждава своя авторитет в църковната йерархия.
Преди да бъде избран за Патриарх на 4 юли 1971 г., Максим е бил Ловчански митрополит и наместник-председател на Св. Синод. Неговата интронизация бе събитие от международно значение, присъствайки представители на всички православни църкви, което подчерта했고 важността на неговата мисия за българския народ.