Пет години след един от най-мрачните криминални случаи в новата ни история, улиците на София отново се изпълниха с гняв и скръб. Пред стълбите на Съдебната палата близки, приятели и съпричастни граждани се събраха, за да напомнят, че времето не лекува липсата на справедливост. Протестът под наслов „Животът не е багаж“ се превърна в мощен вик срещу безнаказаността и съдебните обрати.
Трагедията с 33-годишната Евгения Владимирова, чието тяло бе открито захвърлено в куфар край Перник, продължава да тежи върху обществената съвест. Въпреки неоспоримите факти за жестокостта на деянието, съдебната сага премина през серия от противоречиви решения, които провокираха днешното недоволство. Хората пред храма на Темида настояват за едно – наказания, които съответстват на тежестта на отнетия живот.
Напрежението сред протестиращите ескалира след последните новини от съдебната зала, при които се стигна до намаляване на присъди и оправдателни решения за част от замесените. За почерненото семейство на Евгения всеки ден без окончателно и справедливо възмездие е нова рана. Те отказват да приемат, че хладнокръвно планирано убийство и последвалото укриване на тялото могат да бъдат третирани с лекота от закона.
Плакатите, издигнати в центъра на столицата, носеха ясно послание: човешкото същество не е предмет, който може да бъде натъпкан в куфар и изхвърлен като непотребен отпадък. Протестът не е просто за един конкретен случай, а се превърна в символ на борбата срещу домашното насилие и за по-строг контрол върху съдебната система, която често изглежда глуха за болката на жертвите.
Докато Върховният съд подготвя новото разглеждане на делото, очите на цяла България са вперени в магистратите. Искането на присъстващите е ясно – доживотен затвор без право на замяна за извършителите. Само така, според близките на Евгения, може да бъде даден знак, че държавата цени живота на своите граждани и няма да позволи на убийците да се измъкнат с минимални присъди.