Българските семейства все повече разчитат на заемни средства, за да поддържат стандартто си на живот, което създава парадоксална ситуация. Въпреки опитите на Българската народна банка да ограничи рисковете, през юни се наблюдава истински бум в кредитирането. Общата сума на отпуснатите потребителски и ипотечни заеми надхвърли 1,45 млрд. евро, като дори след изключване на рефинансирането на стари дългове, в икономиката са влезли над 1,2 млрд. евро нови пари.
Пазарът на недвижимите имоти в София е най-ясният индикатор за тази тенденция. Второто тримесечие на годината показва, че цели 74% от сделките в столицата са станали възможни благодарение на ипотечните кредити, което е значителен скок спрямо 60% за същия период миналата година. Интересното е, че макар броят на новите ипотеки да не расте пропорционално, сумите, които хората теглят, са много по-високи. Това е директен резултат от поскъпването на жилищата – за един и същ имот днес се изисква много по-голям заем, отколкото преди година.
Не само имотите, но и ежедневната консумация се захранват от евтини кредити. Потребителските заеми през юни отбелязаха скок от 18% спрямо май и впечатляващи 32,8% спрямо предходната година, достигайки 691,2 млн. евро. Този ръст е стимулиран от понижаването на лихвите, които средно са се свалили до 8,76%, което прави „заемането“ на пари изкушаващо за широките маси.
Тази кредитна експанзия обаче буди сериозни опасения сред икономистите. Твърдението е, че „животът назаем“ е краткосрочно решение, което в дългосрочен план подхранва инфлацията и увеличава търговския дефицит, тъй като голяма част от тези средства се харчат за вносни стоки. Предупрежденията са категорични: когато неизбежното охлаждане на пазара настъпи, то може да бъде болезнено за много домакинства.
От друга страна, банковият сектор отрича тезата за агресивното „наводняване“ на пазара с пари. Според представители на сектора, банките подхождат консервативно и насочват значителна част от ресурсите си към финансирането на държавния дълг чрез закупуване на ценни книжа, вместо да рискуват с прекомерно кредитиране на физически лица.
Бъдещето на този тренд вероятно ще зависи от решенията на Европейската централна банка. Повишаването на основната лихва с 0,25 процентни пункта до 2,25% е сигнал за опит за борба с инфлацията. Ако това поскъпване на ресурса се отрази върху лихвите за крайните клиенти в България, темповете на кредитиране може най-накрая да се забавят, слагайки край на ерата на „евтините пари“.