Разкриването на забравените глави в българското изкуство често носи със себе си неочаквани открития. Точно това се случва с Петър Дачев – художник, чието име дълго време остана в сянка, но чийто талант заслужава пълно признание. По повод 130 години от рождението му, Софийска градска художествена галерия ни кани да се потопим в неговия свят.
Изложбата, наречена „Случаят Петър Дачев“, ще бъде отворена за посетителите от 23 юни до 30 август 2026 г. Официалното откриване е насрочено за вторник, 23 юни, в 18:00 ч. Това не е просто поредната ретроспективна експозиция, а сериозен изследователски проект, целящ да пренареди картината на българското изкуство между двете световни войни.
Мащабът на представянето е впечатляващ – над 200 творби, които разгръщат житейския и творческия път на автора. Голяма част от тези произведения са предоставени от Регионалния исторически музей в Добрич, където се съхранява най-значимата колекция от неговите作.
Експозицията е структурирана около два ключови етапа. Първият ни връща в 1924 година, когато Дачев представя своя самостоятелен салон. Тогавашните критици забелязват неговия смел подход и интерес към модерните европейски пластични решения, които белязват началото на ХХ век.
Вторият голям акцент е свързан с близо десетгодишния престой на художника в Истанбул. Градът се превръща в негова муза, а пазарите, пристанищата, архитектурните панорами и човешките фигури се пренасят върху платното с изключителна динамика и внимание към културната специфика на Цариград.
Зад кулисите на този проект стоят кураторите Любен Домозетски и Иво Милев. Тяхната работа, подкрепена от изследвания на Ани Венкова за биографията на художника и на Кремена Митева за архивното наследство, е събрана в специален каталог. Визуалното оформление и дизайнът на изданието са дело на Тодор Манолев, а Николета Гологанова е помогнала като асистент.
Така „Случаят Петър Дачев“ не само възстановява паметта за един талант, но и поставя важни въпроси за маршрутите на българските художници и начините, по които се изгражда историята на нашето изкуство.
