Всеки път, когато пазаруваме, усещаме тежестта на цените, особено на храните. Но какво всъщност се крие зад етикетите в магазините и защо усещането за липса на избор става все по-силно? Според Богомил Николов от „Активни потребители“, България е на път да се превърне в единствен по рода си „остров“ в Европейския съюз, запазвайки единна ставка на ДДС от 20% до 2027 г., докато други държави обмислят облекчения.
Това постоянство в данъчната политика, съчетано с други фактори, рисува тревожна картина. Основният проблем, който изтъква Николов, е липсата на адекватна конкуренция на пазара. Когато малко на брой играчи диктуват условията, дефектите в ценообразуването и качеството стават ежедневие. Комисията за защита на конкуренцията вече е идентифицирала тези структурни проблеми, но решенията все още се бавят.
Един от най-ярките примери за кризата е състоянието на българското земеделие. Само за една година засетите площи с домати са се свили от 25 000 на едва 14 000 декара. Този драстичен спад не е просто статистика – той означава по-малко българска продукция по рафтовете и по-голяма зависимост от внос. Малките производители пък се сблъскват с непреодолими трудности при работата с големите търговски вериги, които изискват огромни количества, непосилни за индивидуални стопанства. Проблемът се задълбочава и от липсата на качествени продукти, като понякога плащаме висока цена за „вода“, маскирана като храна.
На фона на българската стагнация, Дания, която също е известна с високия си стандартен ДДС от 25% и липсата на намалена ставка за храни, вече прави конкретни стъпки. Датското правителство планира да отдели значителни средства от 2028 г. за намаляване или дори премахване на ДДС върху плодовете и зеленчуците. Тази промяна, макар и не толкова бърза, показва политическа воля за облекчаване на потребителите, което липсва в България.
Какви са възможните изходи? Богомил Николов предлага няколко посоки: радикални промени в политиката на субсидиране, активно насърчаване на кооперативите и директните продажби, за да се даде шанс на малките производители. Като алтернатива на общото намаляване на ДДС, той предлага възстановяването му на най-нуждаещите се потребители чрез специални карти. Идеята е не държавата да определя цените, а потребителят да бъде информиран и да има реален избор, което е същината на ефективната потребителска защита.