Финансовата политика на страната в момента изглежда по-скоро като отчаяно търсене на нови приходоизточници, отколкото като добре обмислена стратегия. Проф. Даниела Бобева, доказан експерт и бивш вицепремиер, изразява сериозни съмнения, че планираните мерки ще постигнат очаквания ефект върху хазната. Според нея фокусът трябва да се измести от изстискването на приходи към оптимизиране на разходите, където всъщност се крият истинските проблеми на бюджета.
Една от най-спорните теми е въвеждането на данък върху свръхпечалбата, насочен към банковия и застрахователния сектор. Бобева определя тази стъпка като откровено антипазарна и опасна за инвестиционния климат. Тя подчертава, че тези сектори са най-регулираните и прозрачни в икономиката. Вместо да се наказва успехът и дигитализацията на банките, държавата трябва да си отговори на въпроса защо лихвите по депозитите остават ниски – отговор, който се крие в голямата спестовност на българите, а не в злоупотреба от страна на финансовите институции.
Особено внимание заслужава и социалната сфера, където бюджетните разходи растат, но ефективността им остава критично ниска. Професорът настоява за безпощаден контрол върху това как се харчат парите на данъкоплатците. В същото време тя приветства опитите за затягане на правилата при бързите кредити чрез промени в Закона за потребителския кредит, виждайки в това пряка връзка с ограничаването на хазартната зависимост.
По отношение на хазарта, позицията на Бобева е радикална, но реалистична: секторът трябва да бъде напълно забранен, но това трябва да се случи поетапно. Самото спиране на рекламите е едва първата крачка, която няма да реши проблема на вече зависимите хора. С над 16 000 заети в индустрията и огромни финансови потоци, ситуацията е излязла извън контрол и е нужна цялостна реформа, за да се спасят хиляди семейства от разруха.
Не по-малко скептична е тя и към механизма на компенсациите за горива. Според нея веднъж дадена, такава помощ трудно се отнема, а ефектът ѝ често е спорен. Държавата не може да реагира на всекидневните колебания на петролните пазари с нови и нови субсидии. Вместо това е необходимо трайно решение, което да не изкривява пазарните механизми.
Накрая, проф. Бобева обръща внимание на народопсихологията и пазарното поведение на потребителя. Липсата на реакция към високите цени и лошото качество на услугите е сериозен проблем. Докато хората чакат държавата да реши проблемите им, вместо сами да „наказват“ некоректните търговци чрез свиване на потреблението, пазарът няма да функционира нормално. Отговорността към личните финанси е ключът към излизането от всяка криза.