Историята често е иронична. Тутанкамон, който по времето си е бил почти незабележим владетел с кратък живот от едва 18 години, днес е една от най-разпознаваемите фигури на планетата. Парадоксът е, че той не постигна величие чрез своите действия като фараон, а чрез тишината на своя гроб, която бе нарушена едва 3245 години след смъртта му.
Откриването на неговата гробница в Долината на царете през 1922 година промени всичко. Тъй като мястото е останало непокътнато от грабители, светът се сблъска с най-богатото археологическо съкровище в историята. Това превърна младия фараон в истинска легенда и, по странен начин, в един от най-големите икономически двигатели на съвременен Египет.
Златните артефакти на фараона се превърнаха в глобален бизнес. Още през 60-те и 70-те години на миналия век международните изложби генерираха огромни суми, които Египет използва за финансиране на други спасителни проекти. Епичният мащаб на този интерес става ясен с примера от 1979 г. в Ню Йорк, където изложбата на съкровищата носеше над 1 милион долара дневен приход за местната икономика.
Днес това наследство е центърът на грандиозен проект – Големият музей в Гиза. С инвестиция от над 1,2 милиарда долара, този архитектурен гигант е създаден, за да посбере цялата колекция от над 5000 предмета. Стратегическата цел е амбициозна: привличане на около 8 милиона туристи годишно, което да влива милиарди в държавната хазна.
От музикални инструменти и изящни гробни дарове до величествения трон, всяко парче злато разказва история за власт и смърт.
В крайна сметка най-голямата ирония остава личната съдба на фараона. Всичките тези богатства, събрани с целта да му осигурят луксозен живот в отвъдното, всъщност го „затвориха“ в нашия свят. Вместо да се наслаждава на вечността в покой, Тутанкамон остана заложник на собственото си злато, изложен на показ пред всеки посетител, който е готов да плати 30 евро за входен билет.