България се изправя пред сериозен логистичен кошмар. С 5 милиона тона пшеница за износ, страната внезапно открива, че вратите към световните пазари се затварят. Корабите, които доскоро посещаваха нашите пристанища, вече отказват да пристават или се колебаят в южните води на Черно море, уплашени от нарастващите рискове.
Ситуацията не е просто местен проблем, а заплаха за глобалната продоволствена сигурност. Черноморският басейн е критичен център, от който зависи почти половината от световната търговия с пшеница. Когато държави като България, Румъния, Украйна и Русия срещат трудности с износа, балансът на целия свят се разклаща.
Финансовата тежест на този риск е огромна. Застраховките за транспорт в региона са скочили многократно, а цените за превоз са се увеличили между пет и шест пъти от началото на военните конфликти в съседство. Това прави българското зърно по-малко конкурентно и създава опасна зависимост от външни фактори.
Тук се крие и един странен и болезнен парадокс. Докато на световните борси цените на пшеницата могат да се покачат поради недостига, у нас се опасяват от точно обратното. Ако зърното остане блокирано в складовете, вътрешният пазар ще бъде залят, което ще свали цените и ще удари тежко местните производители.
Трагичното е, че България няма „план Б“. Железопътната свързаност с Гърция, която Европейската комисия препоръчва като алтернатива още от 2021 г., е в катастрофално състояние. Инфраструктурата е остаряла, а преходните пунктове са твърде малко, за да поемат милиони тонове продукция.
Решението изисква два паралелни процеса. В краткосрочен план е необходимо спешно гарантиране на безопасността в териториалните води, за да се върнат корабите. В дългосрочен план обаче е незаменимо изграждането на реални алтернативни пътища за износ, за да не остане българското земеделие с вързани ръце при следващата криза.