• пн. ное. 16th, 2026

Изкуството като съпротива и памет: Поглед към новия брой на списание „Култура“

Bychaspic

ное. 16, 2026
изкуството като съпротива и памет: поглед към новия брой на списание „култура“

Новият брой на списание „Култура“ се появява като своеобразен компас в сложното пространство на съвременното изкуство и хуманитаристика. В центъра на това издание стои внушителната фигура на Вера Недкова, чиято 120-годишнина от рождението се превръща в повод за дълбок размисъл върху „полифоничната живопис“. Статиите изследват нейния съзнателен отказ да се подчини на догмите на социалистическия реализъм след 1944 г. – решение, което за дълго време оставя платната ѝ далеч от изложбените зали, но запазва творческата ѝ цялост непокътната.

Интелектуалният хоризонт на броя се разширява чрез текстове, които анализират освобождаването на руската култура от териториалните зависимости, представени от Михаил Шишкин, и провокативните изследвания на Мишел Пастуро върху символиката на магарето. В раздела за идеи се обръща внимание и на политическите трансформации, разглеждайки бъдещето на радикалната десница през погледа на съвременни анализатори.

Сценичните изкуства и киното заемат подобаващо място с поредица от интервюта и критически очерци. Явор Гърдев споделя своите срещи с Еврипид, докато Габор Томпа ни напомня, че не театърът, а самият свят често е абсурден. Кино секцията предлага срещи с актуални имена като Сандра Хюлер и операторското майсторство на Антон Бакарски, като същевременно не пропуска да отбележи важни заглавия, преминаващи през темите за скръбта, прошката и дори градските митове.

Литературната критика в броя е богата и многослойна. От текстове за Кортасар и „градината с разклоняващи се пътеки“ на българската киноистория до онтологични анализи на несъводимия свят, изданието предлага панорама на съвременната мисъл. Всеки текст е покана за диалог с автори, които не се страхуват да поставят въпроси за чувството за мярка, бягството от срама и търсенето на идентичност в един фрагментиран свят.

Визуалните изкуства са представени чрез разкази за футуристични таверни и съвременни видео инсталации, които доказват, че камъкът и екранът могат да съжителстват в хармония. Списанието завършва с лични рефлексии под линия, които ни връщат към изходната точка на всяко културно преживяване – нуждата от завръщане и преосмисляне на изминатия път.