Представете си да достигнете 101 години и все още да чувствате, че има нещо ново, което да откриете в любимото си дело. Това е реалността за Сава Цоновски – човек, за когото творчеството не е просто запълване на времето, а безкраен път на личностно развитие. Неговата философия, заимствана от менторите му в Академията, е категорична: изкуството не е за говорене, а за действие.
Тази невероятна жизненост се проявява в специалната изложба „Три поколения художници, свързани с изкуството на акварела“, която намира своето място в мраморното фоайе на Народното събрание. Експозицията е истински семеен портрет, обединяващ творчеството на Сава, неговия син Саво Вълчев и внучката му Петра Цоновска, демонстрирайки как талантът се предава от поколение на поколение.
Акварелът е капризна техника, която не прощава грешки. За Сава Цоновски всеки жест е необратим, а опитите за поправка са изтощителни както за хартията, така и за самия творец. От друга страна, неговата внучка Петра вижда в тази непредвидимост истинска магия. Тя създава своите作 произведения на един дъх, позволявайки на емоцията на момента да води четката в пълно уединение със света.
Семейната нишка продължава и чрез Саво Вълчев, който насочва погледа си към българската история. За него предизвикателството е да улови динамиката, напрежението и дори ужаса на историческите битки – теми, при които точността е от критично значение и грешките са недопустими, за разлика от по-абстрактните акварелни опити.
Животът на Сава Цоновски е изпълнен с дисциплина и спомени – той е посветил 32 години на работа като военен художник и е оставил след себе си хиляди страници с разкази за миналото. Тази приемственост бе подчертана и от официални лица, включително председателя на Народното събрание Михаела Доцова и представители на Министерството на културата, които признаха приноса му за съхраняването на военноисторическото наследство.
Президентът на Съюза на българските художници, Любен Генов, определи събитието като необичайно, напомняйки, че талантът се предава по наследство и че кръвта вода не става. Всичко това завършва с една красива надежда – че четвъртото поколение от семейството също ще открие пътя си към изкуството и ще продължи тази вдъхновяваща традиция.
