Въпреки официалните обещания за замразени цени на тока и отоплението до 2027 година, реалността за българските потребители се очертава като доста по-скъпа. Скокът в цената на природния газ с над 32% създава опасен разрив между административно фиксираните такси и действителните разходи за енергия, което неизбежно ще се отрази върху всеки джоб.
Този ценови шок задейства верижна реакция, която бързо достига до крайните потребители. Когато производствените разходи за бизнеса нарастват, те се прехвърлят върху цената на стоките. Вече има сигнали за поскъпване на хляба и продуктите от оранжериите. Подобна тенденция се очаква и в секторите на млекопреработването, месната промишленост, както и при производството на стъкло, строителни материали и азотни торове, където газът е основен технологичен ресурс.
За бизнеса ситуацията е още по-критична, тъй като компенсациите за скъпата енергия са отложени за далечна перспектива или са обвързани със строги условия. За да оцелеят, много фирми ще бъдат принудени да избират между намаляване на печалбите, повишаване на цените или, в най-лошия случай, съкращаване на работната ръка и замразяване на заплатите. Така „стабилността“ за домакинствата се превръща в риск от по-ниски доходи и загуба на работни места.
Директен удар ще усетат и около 250 хиляди домакинства, които използват газ за отопление. В този контекст инфлационният натиск в България остава по-силен в сравнение с еврозоната, което допълнително разяжда покупателната способност на гражданите. Докато средните цени на газа в ЕС са значително по-високи, вътрешният дисбаланс между пазарните цени и регулираните такси създава огромни дупки в бюджетите.
Финансовата пропаст се вижда най-ясно в сметките на топлофикацията в София, чийто дълг към доставчиците на газ и енергия вече надхвърля 1,28 млрд. евро. Разликата между прогнозната цена на газа, заложена от регулатора, и реалната пазарна стойност е над 54%, което превръща дълговете в непосилно бреме, което в крайна сметка ще бъде платено от данъкоплатците.
Ситуацията се усложнява от забавянето на стратегически проекти като разширяването на газохранилището в Чирен. Първоначално планиран за 2025 г., проектът вече е отложен за края на 2029 г. поради правни и административни проблеми. Липсата на достатъчен капацитет за съхранение прави страната уязвима към колебанията на международните пазари и пречи на закупуването на газ при по-изгодни цени.
Накрая, социалният аспект остава нерешен. Системата за подпомагане на енергийно бедните домакинства все още е в тестови режим и не обхваща всички нуждаещи се. Вместо целенасочена помощ за най-бедните, държавата използва ресурсите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за общо замразяване на цените, което е по-скоро краткосрочно политическо решение, отколкото устойчива енергийна стратегия.