Резултатите от последните парламентарни избори в Русия не са просто статистически данни, а внимателно изграден политически спектакъл. „Единна Русия“ отново затвърждава своя железен захват върху Държавната дума, очаквайки около 50% от гласовете, което превръща всеки опит за реална опозиция в безсмислие. Докато партията „Яблоко“ изобщо не бе допусната до участие, Кремъл демонстрира, че правилата на играта се определят единствено от него.
Интересен стратегически ход е възходът на партията „Нови хора“. Тя се появява като модерна алтернатива на остарялата съветска реторика на комунистите, целейки да привлече младите и градските технократи. Всъщност това е просто нова „патерица“ на властта – начин да се канализира недоволството на младежта в контролирани рамки, без това да застрашава реалната власт на Путин.
Технологиите също изиграха ключова роля в този вот. Дистанционното електронно гласуване, използвано от над 3,4 милиона души, включително самия президент, помогна за постигането на рекордна активност от над 56%. Въпреки това, дигитализацията не мина без проблеми – в Москва системата се срина, което доведе до хаос в секциите и принуда на гражданите да гласуват през телефоните си, вместо с хартиени бюлетини.
От геополитическа гледна точка, най-значимият детайл е включването на депутати от окупираните украински територии – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. С този ход Русия изпраща ясен сигнал към Запада, че тези региони са необратимо интегрирани в руската политическа система и че всяко бъдещо преговаряне за тяхното връщане е изключено.
Дори мащабните украински атаки с дронове срещу Москва и кибератаките върху гласувалните системи бяха превърнати в политически капитал. Путин използва външната заплаха, за да призове руското общество да се обедини още по-силно около армията и властите, представяйки изборните резултати като неофициален референдум в подкрепа на войната.
В крайна сметка, тези избори служат като витрина за международните партньори от Азия и Африка. Чрез провеждането на вот в 11 часови зони без вътрешни трусове, Кремъл се опитва да докаже, че ситуацията у дома е напълно контролирана, а легитимността на властта е неоспорима, едновременно с това атакувайки легитимността на украинското ръководство.