За повечето хора ежедневието е предвидимо, но Майк Валадао живее в два паралелни свята. През по-голямата част от годината той е сериозният системен инженер, който се грижи за киберсигурността на една компания. Но щом есенният хлад настъпи, Майк се превръща в „Фермера Майк“ – виртуоз, който превръща обикновените тикви в истински произведения на изкуството.
Неговата магия започва с избора на суровината. Валадао използва сорта „Атлантически гигант“, чиито плодове могат да достигнат впечатляващи тегла – от 45 до над 450 килограма. Благодарение на дебелата им кора, той успява да създаде невероятни триизмерни илюзии. Вместо просто да изрязва дупки, той работи с дълбочина, за да накара носовете да стърчат, а очите да изглеждат хлътнали, създавайки усещане за истинска физиономия.
Репертоарът му е изключително разнообразен. От страховити чудовища и вещици до емблематични образи от поп културата като Чарли Браун и Йода. Майк не разчита на академично образование по изкуства, а черпи вдъхновение от ежедневието – разходки по улиците или посещения в музеи. Понякога една специфична форма на ноздри или чифт уши на случаен минувач става отправна точка за следващия му шедьовър.
Интересното е, че Валадао гледа на творчеството си през призмата на инженерството. За него процесът е като изграждането на хардуерен компонент – слой след слой, с прецизност и планиране. Въпреки това, той отказва да дава имена на своите творби. За него изкуството на тиквите е красиво точно защото е преходно; то съществува само за няколко дни, преди природата да си върне своето.
Пътуването му започва в средата на 80-те години в Сан Хосе, където първоначално се опитва просто да отглежда гигантски тикви. Когато открива, че не знае какво да прави с тях, той хваща нож и започва да експериментира. Тази страст го отвежда до световната сцена – от участия в „The Tonight Show“ до демонстрации в Зоологическата градина в Сан Диего и Калифорнийската академия на науките.
Специалното място в сърцето му остава град Халф Мун Бей, където семейството му е основало първия магазин за семена още през XIX век. Там, на фестивала „Изкуство и тикви“, Майк отбеляза 40 години творчество, демонстрирайки на живо пред хиляди хора как една оранжева плодова кора се превръща в жива емоция.
Дори когато тиквите започнат да стареят и да се свиват, Майк не се тревожи. За него това е част от процеса, която често придава допълнителен характер на образа. С оранжев гащеризон и фермерска шапка, той продължава да доказва, че границата между строгата логика на инженерството и свободата на изкуството е много по-тънка, отколкото си мислим.
