Светът на литературата често се представя като място на вдъхновение и признание, но зад красивите корици се крие сурова икономическа реалност. За всеки, който мечтае да превърне писането в професия, истината е обезкуражаваща: авторът е последният, който печели от собствения си труд.
Според Милен Русков, авторът е системно експлоатиран. Математиката на книжния бизнес е безпощадна – докато писателят полага целия интелектуален труд, той получава едва 20% от приходите. Останалата част се разпределя между търговците (40%), издателите (20%) и държавните такси (20%). Това превръща творчеството в rodzaj на „корпоративен рекет“, при който създателят е най-слабото звено в хранителната верига.
Този феномен не е локален проблем на България, а глобална тенденция, обхващаща пазарите в Америка, Русия, Германия и Англия. Историята показва стръмно слизане на авторските възнаграждения – от 50% преди три века до едва 10-15% в някои съвременни западни държави. Творческата свобода така се купува с огромна финансова жертва.
Русков, чийто роман „Чамкория“ в момента се превръща във филм от режисьора Виктор Божинов, не крие разочарованието си. Той, заедно с други автори на произведения като „Възвишение“, вижда в държавата и големите корпорации новите „богове“ на съвременния свят, които овладяват всичко и оставят индивида в позиция на пълна зависимост.
В крайна сметка, пътят към литературния успех е осеян с интриги, конкуренция и „ножове в гърба“. За тези, които все пак решат да се впуснат в този занаят, остава горчивият избор: или да приемат условията на гигантите, или да търсят начин да оцелеят в свят, където силата принадлежи на организациите, а не на талантите.