Често ставаме свидетели на парадоксална картина: финансовите новини гърмят с рекордни нива на индекси като S&P 500, докато реалните доходи на работещите хора остават почти непроменени в продължение на десетилетия. Този разрив между просперитета на пазарите и стагнацията на заплатите не е случайност, а резултат от дългогодишни процеси, които икономисти от водещи университети вече успяха да дешифрират.
Според фундаментално проучване, публикувано в Journal of Finance, голяма част от богатството, натрупано на борсата от 1989 г. насам, не се корени в иновации или мащабен икономически възход. Вместо това, над половината от този ръст се дължи на пренасочване на средства от възнагражденията на служителите към печалбите на акционерите. С други думи, корпоративният сектор е успял да увеличи стойността на капитала си за сметка на дела, който първоначално е трябвало да отиде за труд.
Историческият анализ на данните показва ясен контраст. В периода между 1952 и 1988 г. борсовите пазари се движеха в синхрон с реалната икономика и доходите на домакинствата. Тогава растежът беше по-умерен, но здравословен и базиран на реална производителност. След 80-те години обаче, когато делът на труда в общата добавена стойност започна да спада, борсата се отдели от реалната икономика и навлезе в период на изкуствено стимулиран възход.
Допълнителни изследвания, обхващащи над 140 години история на световните пазари, потвърждават тази тенденция. Пазарната капитализация, която някога е следвала БВП, изведнъж рязко се е откъснала нагоре през последните десетилетия. Ключов фактор тук са били и политиките на ниски корпоративни данъци и евтино финансиране, които позволиха на корпорациите да трупат печалби, без да имат нужда от значително повишаване на заплатите.
Какво означава това за обикновения наблюдател? Първо, борсовите рекорди вече не са надежден индикатор за благосъстоянието на обществото. Второ, настоящият модел на растеж се изчерпва, тъй като възможностите за допълнително свиване на разходите за труд и намаляване на данъчната тежест са ограничени. И накрая, това обяснява задълбочаващото се социално неравенство – тъй като акциите са концентрирани основно в ръцете на малък елит, пренасочването на капитал от заплати към борсата директно увеличава разликата между богати и бедни.
В крайна сметка, тези 34 трилиона долара, генерирани от борсовата еуфория, не са дошли от нищото. Те представляват преразпределена стойност, която в един по-справедлив икономически модел би се върнала при хората, които създават тази стойност с ежедневния си труд.